За не знам си кой подред избор, в България все печели ГЕРБ. Този феномен си има просто обяснение - хората са обезверени и вече вярват да се случат чудеса. Последното гласуване с разум, беше за правителството на Иван Костов. Тогава действително имаше нагласа за "Ново Начало". След няколко години се разбра, че не е нито "Ново", нито пък "Начало". Надеждите останаха излъгани. Ограбването започнато от червените бе продължено и от сините. Масовата приватизация, се превърна в ПодМасова ПриМатизация - На маймуни ни направиха с една дума. БСП и СДС си поделиха баницата наречена българска икономика. Бетонираха си позициите и станаха "Управленски Елит". Изведнъж от нищото се появи НВ Симеон II. Тогава последва комбинираният вот - вот за популистките идеи - ще ви оправя за 800 дни - негативен вот - срещу управлението на Костов Може би поради дългото време в емиграция, царят беше позабравил българският език. Вместо ясно да се изрази - ще си оправя нещата за 800 дни, той каза че нас щял да оправи за това време (не поясни как), а и никой не посмя да го поправи - нали е величество. И се започна една реституция на царски имоти ... за Които след това се оказа че повечето са държавни ... И договори се подписваха ... Уж под натиска на ЕС, а се оказа че да узаконяват вече награбеното. В следващият вот вече се забелязваше тенденцията към негативизъм, гласуваше се против предишните управления. Костов изпадна от парламента. Царят загуби мнозинството си. Народът загуби вяра в светлото бъдеще ... Следващото три главо чудовище тотално затвори вратата към светлото бъдеще. Управлението беше двояко - имаше прогрес в икономиката, и пълен регрес в моралните норми. Беззаконието стана норма на поведение. На власт имащите беше позволено почти всичко. Деградирането вървеше с пълни темпове. Корупцията беше навсякъде, особено в съдебната система. Хората изгубиха вяра в справедливостта. Първият чист негативен вот. Хората не гласуваха за някого, те гласуваха срещу. И тогава изгря "Човекът от народа" - Боко Тиквата. Прост като предшественика си Тато, но с повече харизма. Той се представяше като добрия диктатор - защитник на онеправданите. В действителност бранеше само корпоративни интереси. Образът му ни облъчваше от телевизора повече от поносимото. Хората сляпо вярваха, че Боко работи в тяхна полза, но запитани какво точно е свършил - нямаха отговор. След поредното увеличение на тока, недоволството преля по улиците. За да си запази имиджа на добрия цар, Тиквата подаде оставка. В действителност си тръгна преди да са го изхвърлили - изключителен политически ход, в противен случай ГЕРБ щеше да потъне в забрава. Последваха избори - Негативния вот срещу ГЕРБ бе ясно изразен, но на практика нямаше за кого да се гласува. Боко уж пак победи, но не се натискаше да управлява. БСП и ДПС се обединиха юнашки и с последни сили разбиха надеждите на българите за по-добър живот. След година и половина - отново негативен вот - този път срещу БСП и ДПС. И пак нямаше за кого да се гласува. И Боко поведе масите - аз съм един от вас. Всеки може да е мое място - пълна демокрация, пълна свободия. За сурат този път ТОЙ се беше обградил с придворни съветници - "Реаниматорския Блок" - подкрепяни от реститутките и разни интелектуалци идеалисти, както и от нереализирани мошеници, чакащи своето време - "Патриотите" - отцепилите се от белия павиан и забравили какво пише над входа на парламента (то не че някой политик си го спомня) - АДе Бе - отцепниците от партията кърмилница Като всеки разумен цар, Боко сурна на придворните си нервозните ресори - Здравното, Социалното и Съдебното министерство. В едното почти няма пари, а в другото почти няма честни хора. Като стане фал, ще изгорят придворните бушони. И за каква социална справедливост си говорим ? Ами как каква - царят ще я възстанови. Той е опората на бедните и онеправданите. И тези бедни и онеправдани гласуват за него. Гласуват с надеждата Бащицата да се застъпи пред изедниците - банки, лихвари, данъчни и т.н. и др. и ще ги накаже. Блажени са вярващите. А вярващите в България са много и може би са блажени. Но на НВ БТ (Негово величество Боко Тиквата) не му е до беднотията в царството му. Той си има други грижи - как да хармонизира исканията на Евро съюза и едрия капитал в България. Те отпускат партийното финансиране (държавното субсидиране на партиите е публично и не може да се харчи съвсем без контролно). Какъв е историческият урок - кризата води до диктатура. Диктатурата е призвана да закриля онеправданите (но не е задължително). Е Сега му е паднало на цар Боко, да се изживява (по-точно да се представя) като спасителят на нацията, а слепите вярващи безрезервно да го следват.